„Аз съм Цитаделата
и вие всички сте мои деца,
защото живеете в мен.“
„Отдавна битката между правилно и неправилно е загубена. Остава битката между истина и лъжа. Но не всичко, което не е лъжа, е истина. Невинаги, когато един човек не говори лъжи, казва истината. Словото има способността да бъде неорганизирано. Истината обаче е онази възможно най-подредена форма на словата, която изказва един или друг вид реалност. Ще мине време, докато осмислите това, сега няма нужда да ви претоварвам.“
„Усмивката ѝ понякога е тъжна. Никой не знае, че точно тя е жената на писателя, на известния мъж, когото показват по екраните. Снимката му често стои на последната страница във вестниците, там, където се пише за популярни личности. А тя не е известна на никого, хората дори не се досещат, че жената на писателя съществува.“
„Професор Веселинов е философ и преводач на Киркегор. Той е син на покойния поет партизанин Жак Веселинов (с рождено име Коен). Депутат е в 38-ото, 41-вото и сега, в 42-рото Народно събрание.
Тази сутрин, както обикновено за събуждане, се включи радиото. Започнаха новините, беше точно осем. В просъница Веселинов чу първата новина, съобщение за смъртта на Златогорско-струмишкия митрополит Теодор, загинал при изкачване на опасен скален рид под Мальовица. Причината – скъсано осигурително въже. Помисли си: “Каква му е работата на митрополита да се катери по скалите?”. Но после си каза: “Какво ме интересува, аз съм атеист”.
„Новите леви“, от сборника „Жената на писателя“,(изд. „Колибри“, 2017 год.)
„Представям си неделните следобеди, прашни и празни, безшумни, без телефонни позвънявания, без удари на топка в училищната стена. Последният бастион, граница с финалната скука – това е четенето. И писането на мемоари. Ще превъртам напред-назад моя звуков архив… Забавно ми е да си представям това хипотетично бъдеще, от което засега мога да стоя на дистанция, да се поддържам в професионална свежест, преструвайки се на невеж. Но аз знам, времето не е външна функция, то се генерира в самите ни клетки и ги променя отвътре. Изменението е самото време всъщност, функция на организмите…”
„Самота 1“, от сборника „Жената на писателя“,(изд. „Колибри“, 2017 год.)