[…] съпровождащи биографията му. Затова и историческият фон в книгата „Партиен дом” има огромно значение. В един момент той обсебва сюжета, а после самата история се превръща в действащо лице. Затова беше важно като опорна точка да съществуват реални събития, ясно разпознаваеми: Чернобил, 10 ноември 89-а, пожарът в Партийния дом и т.н. Разбира се, аз съм участник в тях, доколкото и всеки друг е бил участник – като свидетел, чийто живот протича в контекста на финала на социализма и началото на новото „неясно” време.

Иво Беров: Кои са най-силните ви спомени от тези събития. От Чернобил, от подпалването на партийния дом и въобще от смяната на политическия строй.

Георги Тенев: Чернобил е с ключово значение, но това вероятно се дължи и на възрастта ми – роден съм през 69-а година и много неща започнах да схващам със закъснение. Тогава, а и по-късно, когато по-зряло разсъждавах над случилото се в онези месеци април-май, за мен самия щракна механизмът, който срути мита за държава, за партията. Чак след това разбрах, че сигналите за това срутване са били отдавна налице. Но устройството на историческите ни възприятия има нужда от един видим акт, от символичен образ на финала на една епоха. Чернобил беше символът, особено за България.

Иво Беров: Как си съставяте мнения за събитията. Откъде черпите сведения за тях. От разкази на участници, от средствата за масова осведомяване, или от учебници. На кого и на какво най-много се доверявате при тълкуването на тези събития.

Георги Тенев: Историята все пак се е случила, нали? Значи и истината за нея някъде съществува – това е важно. Оттам нататък ние трябва да я търсим. Ако не сме пристрастни, а готови на всяка една изненада, тогава и усилието все някъде ще ни доведе, поне до част от фактите. Два източника винаги ми помагат да събера образ за събитие или епоха. Първо, това са безсърдечните архивни материали, по възможност косвени. Второто: литературата и свидетелствата на творци. Дори и чисто фикционални, те имат свой начин да те спечелят и дори да те манипулират, но само ако наистина са добри. За мен е важно да черпя сведения едновременно от пристрастни и безпристрастни автори, не само едните или другите. Така се допълват, иначе има нещо прекалено стерилно, и значи – абстрактно.